yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
558 9032
1 мая 2010 г., 12:34  

В един сонет за древна катедрала 

  Поэзия » Любовная
650 0 18

Не твоето лице сега ме буди,

макар че лягам си със него,

във тънки очертания се губя,

на думи, подредени във кортеж.

 

И раждам се в изящно слово,

отпило от безгрижния ми смях,

накъсвам смислите до голо

и ги поръсвам със живот.

 

В съня ми тихо се прокрадва

един сонет за древна катедрала,

със Кръст, забит във небесата.

 

И заиграваме в старинна драма,

в която ти си с образа на Квазимодо,

а аз съм циганката Есмералда.

 

А обичта ти толкова голяма е,

посипала със спомен пътя ни

от Нотр Дам до Монтфауком.

 

 

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??