13 dic 2006, 12:55

В капана на съдбата

  Poesía
1.2K 0 9

                                               Съдбата... ме е хванала в капан

                                               и аз се мятам като тигър в клетка.

                                               Блъскам се в дебелата решетка

                                               и после падам, цял във кръв облян.

 

                                               Съдбата... хванала ме е в капан.

                                               Не виждам изход. Слаб съм и съм сам.

                                               Ще бродя в мрака, смазан от тъга.

                                               Кой и защо ми причини това?!

 

                                               В капана... аз съм хванат от съдбата.

                                               Разбирам. Трябва да науча правилата.

                                               За да изляза пак на свобода.

                                               Защото АЗ си причиних това!!!

 

                                                                                              25.08.2000

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Боян Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това се отнася точно за мен!
  • И Господ каза:"Да бъде светлина!"
  • Господ ни е дал свободната воля,а оттам и правото на избор.Има светлина,повярвай!
  • Не знам кое е по- добре- да бъдеш тигър в клетка или мишка на свобода? Важното е че имаш сила да се бориш, дори срещу себе си. Много, много силен стих!
  • В капана на съдбата Бог ти е дал нещо велико -дарбата да пишеш .

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...