bojan (Боян Иванов) bojan (Боян Иванов)
21
Dec 13, 2006, 12:55 PM

В капана на съдбата

  Poetry
1.2K 0 9

                                               Съдбата... ме е хванала в капан

                                               и аз се мятам като тигър в клетка.

                                               Блъскам се в дебелата решетка

                                               и после падам, цял във кръв облян.

 

                                               Съдбата... хванала ме е в капан.

                                               Не виждам изход. Слаб съм и съм сам.

                                               Ще бродя в мрака, смазан от тъга.

                                               Кой и защо ми причини това?!

 

                                               В капана... аз съм хванат от съдбата.

                                               Разбирам. Трябва да науча правилата.

                                               За да изляза пак на свобода.

                                               Защото АЗ си причиних това!!!

 

                                                                                              25.08.2000

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боян Иванов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • with_love (Деница Юлиянова)
    with_love (Деница Юлиянова)
    Това се отнася точно за мен!
  • bojan (Боян Иванов)
    bojan (Боян Иванов)
    И Господ каза:"Да бъде светлина!"
  • Kasiopeja (Селин)
    Kasiopeja (Селин)
    Господ ни е дал свободната воля,а оттам и правото на избор.Има светлина,повярвай!
  • ria (Гергана Иванова)
    ria (Гергана Иванова)
    Не знам кое е по- добре- да бъдеш тигър в клетка или мишка на свобода? Важното е че имаш сила да се бориш, дори срещу себе си. Много, много силен стих!
  • ниана (Нина Сименова)
    ниана (Нина Сименова)
    В капана на съдбата Бог ти е дал нещо велико -дарбата да пишеш .

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0