13 дек. 2006 г., 12:55

В капана на съдбата

1.2K 0 9

                                               Съдбата... ме е хванала в капан

                                               и аз се мятам като тигър в клетка.

                                               Блъскам се в дебелата решетка

                                               и после падам, цял във кръв облян.

 

                                               Съдбата... хванала ме е в капан.

                                               Не виждам изход. Слаб съм и съм сам.

                                               Ще бродя в мрака, смазан от тъга.

                                               Кой и защо ми причини това?!

 

                                               В капана... аз съм хванат от съдбата.

                                               Разбирам. Трябва да науча правилата.

                                               За да изляза пак на свобода.

                                               Защото АЗ си причиних това!!!

 

                                                                                              25.08.2000

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боян Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това се отнася точно за мен!
  • И Господ каза:"Да бъде светлина!"
  • Господ ни е дал свободната воля,а оттам и правото на избор.Има светлина,повярвай!
  • Не знам кое е по- добре- да бъдеш тигър в клетка или мишка на свобода? Важното е че имаш сила да се бориш, дори срещу себе си. Много, много силен стих!
  • В капана на съдбата Бог ти е дал нещо велико -дарбата да пишеш .

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...