13 дек. 2006 г., 12:55

В капана на съдбата

1.2K 0 9

                                               Съдбата... ме е хванала в капан

                                               и аз се мятам като тигър в клетка.

                                               Блъскам се в дебелата решетка

                                               и после падам, цял във кръв облян.

 

                                               Съдбата... хванала ме е в капан.

                                               Не виждам изход. Слаб съм и съм сам.

                                               Ще бродя в мрака, смазан от тъга.

                                               Кой и защо ми причини това?!

 

                                               В капана... аз съм хванат от съдбата.

                                               Разбирам. Трябва да науча правилата.

                                               За да изляза пак на свобода.

                                               Защото АЗ си причиних това!!!

 

                                                                                              25.08.2000

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боян Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това се отнася точно за мен!
  • И Господ каза:"Да бъде светлина!"
  • Господ ни е дал свободната воля,а оттам и правото на избор.Има светлина,повярвай!
  • Не знам кое е по- добре- да бъдеш тигър в клетка или мишка на свобода? Важното е че имаш сила да се бориш, дори срещу себе си. Много, много силен стих!
  • В капана на съдбата Бог ти е дал нещо велико -дарбата да пишеш .

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...