13.12.2006 г., 12:55

В капана на съдбата

1.2K 0 9

                                               Съдбата... ме е хванала в капан

                                               и аз се мятам като тигър в клетка.

                                               Блъскам се в дебелата решетка

                                               и после падам, цял във кръв облян.

 

                                               Съдбата... хванала ме е в капан.

                                               Не виждам изход. Слаб съм и съм сам.

                                               Ще бродя в мрака, смазан от тъга.

                                               Кой и защо ми причини това?!

 

                                               В капана... аз съм хванат от съдбата.

                                               Разбирам. Трябва да науча правилата.

                                               За да изляза пак на свобода.

                                               Защото АЗ си причиних това!!!

 

                                                                                              25.08.2000

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боян Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това се отнася точно за мен!
  • И Господ каза:"Да бъде светлина!"
  • Господ ни е дал свободната воля,а оттам и правото на избор.Има светлина,повярвай!
  • Не знам кое е по- добре- да бъдеш тигър в клетка или мишка на свобода? Важното е че имаш сила да се бориш, дори срещу себе си. Много, много силен стих!
  • В капана на съдбата Бог ти е дал нещо велико -дарбата да пишеш .

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...