Дали бе сляп, или пък заслепен?

И искам ли въобще да зная?!...

Свинята иска кал, а не сатен,

в кал иска да си се въргаля.

А аз, наивница, постилах небеса,

мечти рисувах и поеми писах.

Така надменно им се подигра,

че в първия момент се слисах...

Излъскала бях рицарски доспехи,

в кураж и доблест да те облека,

оказаха се твърде тежки,

за твойта дребничка душа.

Простих си. И друг път съм грешала,

помислих си, че имаш потенциал.

Не съжалявам за каквото съм ти дала.

Оставям те, покрит със топла... кал.