В комфорта на топлата... кал
Дали бе сляп, или пък заслепен?
И искам ли въобще да зная?!...
Свинята иска кал, а не сатен,
в кал иска да си се въргаля.
А аз, наивница, постилах небеса,
мечти рисувах и поеми писах.
Така надменно им се подигра,
че в първия момент се слисах...
Излъскала бях рицарски доспехи,
в кураж и доблест да те облека,
оказаха се твърде тежки,
за твойта дребничка душа.
Простих си. И друг път съм грешала,
помислих си, че имаш потенциал.
Не съжалявам за каквото съм ти дала.
Оставям те, покрит със топла... кал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ива ВалМан Всички права запазени
