В лодката
Пробита ли е лодката - не знам.
Животът по вълните се клатушка.
Не мога нищо повече да дам.
Илюзиите ронят дъх отлющен.
Всемирът - този властен командир -
над моите зеници се надвесва.
Строените послушници в шпалир
готови са и вятъра да бесят.
А аз лежа на дъното на ден,
прелистил своя край като присъда.
Клатушка се животът уморен,
готов от лодката да ме изпъди.
14.3.2018
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados
