pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
850 16807
14.03.2018 г., 16:45 ч.

В лодката 

  Поезия » Философска
1069 15 33

 

 

Пробита ли е лодката - не знам.

Животът по вълните се клатушка.

Не мога нищо повече да дам.

Илюзиите ронят дъх отлющен.

 

Всемирът - този властен командир -

над моите зеници се надвесва.

Строените послушници в шпалир

готови са и вятъра да бесят.

 

А аз лежа на дъното на ден,

прелистил своя край като присъда.

Клатушка се животът уморен,

готов от лодката да ме изпъди.

 

14.3.2018

 

 

 

 

 

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Морската болест понякога помага на въображението. Благодаря ти, душицо Светличка!
  • Наваксвам. Толкова си убедителна, че се разлюлях на сушата .
  • Изпращам ти усмивка, Меги!
  • Мими!
  • Наде, Мая, Павлинче - вие сте вече ревностни мои читатели и аз приемам всяка ваша дума с радост и отворено сърце, затова ви изпращам по една прегръдка от сърцето си!
  • Мила Мария, името ти отдавна е утвърдено и любимо. Казах го с възхищение и уважение! Прегръдки и слънчев ден!
  • И понеже ние държим в ръце веслата, си въобразяваме че контролираме посоката! Да, ама не! Страшен стих, Мария! Попътен вятър и здрави платна..клатушкането ни прави по-устойчиви, нали?
  • Прекрасни метафори! Поезия!
  • Павлинчееее, заприлича ми на козируване пред височайш генерал и ме накара да се усмихна! Дано написаното от мен наистина утвърждава името ми. Благодаря!
  • Мария Панайотова!
  • Радвам се, написаното от мен те е докоснало и развълнувало!
  • Прекрасно е, Мария! Който може си го може! Но е толкова приковаващ и размислящ стих! Почитания, поетесо.
  • За мен са значими и двата коментара, топлят ме думите ви и съм ви благодарна за тях!
  • Много ми хареса, Мария! Приеми и моите поздравления!
  • Благодаря :Мария за насладата от високо стоиностната ви творба!С уважение!
  • Това ме радва!
  • Хубаво е!
  • Как да приема толкова хубави думи наведнъж? Чета коментара ти, Младене, и се задъхвам от вълнение... Рядко съм получавала от някой в сайта таково проникновено коментиране на своя творба и усещам как се изчервявам от сладостно неудобство и бликаща човешка благодарност! А колкото до стихотворението ти "В търсене на Колхида" - уверявам те, че напълно си заслужил всяка дума от коментара ми. Още веднъж - горещо ти благодаря за професионалния прочит и дълбокото влизане в същността на написаното от мен!
  • Тази лаконична и изключително точно формулирана творба, се доближава максимално до разбирането ми за поезия. Искам да чета повече такива стихотворения в този сайт. За жалост подобно събитие се случва крайно рядко. "Надвесеният над зениците всемир", "строените послушници в шпалир", готови даже вятъра да бесят и умореният, клатушкащ се, живот, готов да ни изхвърли зад борда на лодката - дефиниционно поле за изявата му, са рядко картинни и незабравими образи. Моите искрени поздравления, Мария! Ползвам случая да ти благодаря, че удостои с внимание вчерашният ми скромен текст, озаглавен "В търсене на Колхида".
  • Чух ги и се зарадвах, Вики!
  • Аплодисменти, Мария!
  • Оценявам! Мерси!
  • Харесах!
  • Благодаря ти много за отделеното време и просторния коментар, който в основата си защитава написаното от мен, с едно малко изключение - думичката отлющен. Взета сама за себе си и аз бих я отхвърлила като непоетична, но мисля, че придобива друг цвят на възприятие, имайки предвид контекста на целия стих, в който е вложена. Не знам до колко мога да защитя позицията си, но тя е категорична. Още веднъж ти благодаря за добронамерената отговорност, вложена в прочита и в оценката на текста, Безжичен!
  • Философията е кратко описание на всевечния и необозрим живот. Писането на философски текстове не е трудно. Трудно е те да обощават, без да са банални, да са интересни, без да са елементарни, да са оригинални, без да им е вградено оригиналничене. Струва ми се, че това го има в твоите произведения, не само в конкретното. Тук, обаче, малко съм смутен от думата "отлющен". Да, има много опити за словотворчество, но в повечето случаи не са много подходящи. Иначе харесах стихотворението и това си личи по усилията да коментирам. Поздрави.
  • На всички вас, приятели, благодаря за подкрепата в коментарите! Радвате ме!
  • Много силни внушения! Харесах!
  • Хубаво...
  • Има такива моменти...
  • Силно! Поздравления, Мария!
  • В лодка или люлка, то животът ни подхвърля ден след ден.Хубавото е това,че има хора,като Вас,талантливи и прекрасни,които от нищо правят цял романс и може всеки път да ти покажат,как се пише кратко и с захлас.
    Страхотно е!
  • Сигурна съм, че ще бъдеш добра орисница за това стихотворение и ти благодаря, Вал!
  • Строените послушници в шпалир
    готови са и вятъра да бесят.



    А аз лежа на дъното на ден,
    прелистил своя край като присъда.
Предложения
: ??:??