Поискай ме !
Да ти отвърна... като стихия !
По пръстите ти да пулсира
на страстта ми светлината.
Ефирната ми бяла риза...
Разкъсай... съблечи нощта.
От свян в косите си ще скрия
една сподавена въздишка.
По устните ти да остана.
Да бъда твоя студ и топлина,
умората на самотата.
Въздишките оставих на вратата.
Повикай ме!
Ще се откриеш... За себе си неподозиран.
Най-страшната ти мъжка сила,
събудена от мен. Отпивам .
Празнувай днес и не тъжи.
Оковите си страшни отвътре разкови.
И ме докосвай жадно...
знаейки, че няма да остана.
Празнувай! Само днес ти ще усетиш
неповторимия за всички трепет,
през теб ще мине като от вятър шепот.
В себе си мен ще усетиш!
© Радка Иванова Todos los derechos reservados
Силно и красиво!С обич.