8 нояб. 2007 г., 01:04

В мене

835 0 2

Поискай ме !

Да ти отвърна... като стихия !

По пръстите ти да пулсира

на страстта ми светлината.

Ефирната ми бяла риза...

Разкъсай... съблечи нощта.

От свян в косите си ще скрия

една сподавена въздишка.

По устните ти да остана.

Да бъда твоя студ и топлина,

умората на самотата.

Въздишките оставих на вратата.

Повикай ме!

Ще се откриеш... За себе си неподозиран.

Най-страшната ти мъжка сила,

събудена от мен. Отпивам .

Празнувай днес и не тъжи.

Оковите си страшни отвътре разкови.

И ме докосвай жадно...

знаейки, че няма да остана.

Празнувай! Само днес ти ще усетиш

неповторимия за всички трепет,

през теб ще мине като от вятър шепот.

В себе си мен ще усетиш!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радка Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...