8 нояб. 2007 г., 01:04

В мене

828 0 2

Поискай ме !

Да ти отвърна... като стихия !

По пръстите ти да пулсира

на страстта ми светлината.

Ефирната ми бяла риза...

Разкъсай... съблечи нощта.

От свян в косите си ще скрия

една сподавена въздишка.

По устните ти да остана.

Да бъда твоя студ и топлина,

умората на самотата.

Въздишките оставих на вратата.

Повикай ме!

Ще се откриеш... За себе си неподозиран.

Най-страшната ти мъжка сила,

събудена от мен. Отпивам .

Празнувай днес и не тъжи.

Оковите си страшни отвътре разкови.

И ме докосвай жадно...

знаейки, че няма да остана.

Празнувай! Само днес ти ще усетиш

неповторимия за всички трепет,

през теб ще мине като от вятър шепот.

В себе си мен ще усетиш!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радка Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...