Nov 8, 2007, 1:04 AM

В мене

  Poetry » Love
832 0 2

Поискай ме !

Да ти отвърна... като стихия !

По пръстите ти да пулсира

на страстта ми светлината.

Ефирната ми бяла риза...

Разкъсай... съблечи нощта.

От свян в косите си ще скрия

една сподавена въздишка.

По устните ти да остана.

Да бъда твоя студ и топлина,

умората на самотата.

Въздишките оставих на вратата.

Повикай ме!

Ще се откриеш... За себе си неподозиран.

Най-страшната ти мъжка сила,

събудена от мен. Отпивам .

Празнувай днес и не тъжи.

Оковите си страшни отвътре разкови.

И ме докосвай жадно...

знаейки, че няма да остана.

Празнувай! Само днес ти ще усетиш

неповторимия за всички трепет,

през теб ще мине като от вятър шепот.

В себе си мен ще усетиш!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радка Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...