Nov 8, 2007, 1:04 AM

В мене

  Poetry » Love
827 0 2

Поискай ме !

Да ти отвърна... като стихия !

По пръстите ти да пулсира

на страстта ми светлината.

Ефирната ми бяла риза...

Разкъсай... съблечи нощта.

От свян в косите си ще скрия

една сподавена въздишка.

По устните ти да остана.

Да бъда твоя студ и топлина,

умората на самотата.

Въздишките оставих на вратата.

Повикай ме!

Ще се откриеш... За себе си неподозиран.

Най-страшната ти мъжка сила,

събудена от мен. Отпивам .

Празнувай днес и не тъжи.

Оковите си страшни отвътре разкови.

И ме докосвай жадно...

знаейки, че няма да остана.

Празнувай! Само днес ти ще усетиш

неповторимия за всички трепет,

през теб ще мине като от вятър шепот.

В себе си мен ще усетиш!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радка Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....