17 ene 2020, 20:45

В мъглата

  Poesía » Civil
1.1K 1 2

 

 

             Те не умират,

              не ги и преследват.

              Без случки излишни,

              те просто изчезват :

              Изчезват приятелства.

              Изчезват пътеки.

              Изчезват и сгради,

              дори жени леки.

              Родители бродят

              на света из тъмата -

              защо ли - не знаят,

              но губят децата.

              Прастарата обич,

              дали не изчезна?

              Човешката жалост

              ще бъде последна.

              Любовта -днешна-

              на мъжа и жената,

              е често самотна,

              не е разпозната.

              Изчезват животни-

              в очите им вярност.

              Верността бяга

              от хора- безверни

              Изчезват и мисли,

              изчезват и думи.

              Изчезват глупаци,

              но повече- умни.

              Някои с радост

              прежалват Земята.

              Други замерват

              с кал небесата.

              Но все ще остава

              Надеждата- свята.

              Наричат я -вечност-

              ще прогони мъглата.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Моите почитания! За много години, Вили!
  • Великолепен стих, а може би и пророчество. Аз също вярвам, че:

    "Надеждата- свята.
    Наричат я -вечност-
    ще прогони мъглата."

    Поздравявам те толкова човешкото и проникновено стихотворение, Вили!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...