Те не умират,
не ги и преследват.
Без случки излишни,
те просто изчезват :
Изчезват приятелства.
Изчезват пътеки.
Изчезват и сгради,
дори жени леки.
Родители бродят
на света из тъмата -
защо ли - не знаят,
но губят децата.
Прастарата обич,
дали не изчезна?
Човешката жалост
ще бъде последна.
Любовта -днешна-
на мъжа и жената,
е често самотна,
не е разпозната.
Изчезват животни-
в очите им вярност.
Верността бяга
от хора- безверни
Изчезват и мисли,
изчезват и думи.
Изчезват глупаци,
но повече- умни.
Някои с радост
прежалват Земята.
Други замерват
с кал небесата.
Но все ще остава
Надеждата- свята.
Наричат я -вечност-
ще прогони мъглата.
© Виолета Томова Всички права запазени