17 янв. 2020 г., 20:45

В мъглата 

  Поэзия » Гражданская
702 1 2

 

 

             Те не умират,

              не ги и преследват.

              Без случки излишни,

              те просто изчезват :

              Изчезват приятелства.

              Изчезват пътеки.

              Изчезват и сгради,

              дори жени леки.

              Родители бродят

              на света из тъмата -

              защо ли - не знаят,

              но губят децата.

              Прастарата обич,

              дали не изчезна?

              Човешката жалост

              ще бъде последна.

              Любовта -днешна-

              на мъжа и жената,

              е често самотна,

              не е разпозната.

              Изчезват животни-

              в очите им вярност.

              Верността бяга

              от хора- безверни

              Изчезват и мисли,

              изчезват и думи.

              Изчезват глупаци,

              но повече- умни.

              Някои с радост

              прежалват Земята.

              Други замерват

              с кал небесата.

              Но все ще остава

              Надеждата- свята.

              Наричат я -вечност-

              ще прогони мъглата.

 

 

 

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Моите почитания! За много години, Вили!
  • Великолепен стих, а може би и пророчество. Аз също вярвам, че:

    "Надеждата- свята.
    Наричат я -вечност-
    ще прогони мъглата."

    Поздравявам те толкова човешкото и проникновено стихотворение, Вили!
Предложения
: ??:??