Jan 17, 2020, 8:45 PM

В мъглата

  Poetry » Civic
1.1K 1 2

 

 

             Те не умират,

              не ги и преследват.

              Без случки излишни,

              те просто изчезват :

              Изчезват приятелства.

              Изчезват пътеки.

              Изчезват и сгради,

              дори жени леки.

              Родители бродят

              на света из тъмата -

              защо ли - не знаят,

              но губят децата.

              Прастарата обич,

              дали не изчезна?

              Човешката жалост

              ще бъде последна.

              Любовта -днешна-

              на мъжа и жената,

              е често самотна,

              не е разпозната.

              Изчезват животни-

              в очите им вярност.

              Верността бяга

              от хора- безверни

              Изчезват и мисли,

              изчезват и думи.

              Изчезват глупаци,

              но повече- умни.

              Някои с радост

              прежалват Земята.

              Други замерват

              с кал небесата.

              Но все ще остава

              Надеждата- свята.

              Наричат я -вечност-

              ще прогони мъглата.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Томова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Моите почитания! За много години, Вили!
  • Великолепен стих, а може би и пророчество. Аз също вярвам, че:

    "Надеждата- свята.
    Наричат я -вечност-
    ще прогони мъглата."

    Поздравявам те толкова човешкото и проникновено стихотворение, Вили!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...