В най-човешкия глад
Като пукната пъпка на майска зора
и удавена в гърло на стомна,
този ден е такъв, че от всяка тъга
стават всички мъгли незаконни.
Само дъх в кръстопът свободата си взе
и небето е тайнство голямо.
Аз съм сънена още, но разделям на две
тишината и думи за двама.
Как блажено е всичко, когато в праха
видим стъпки от луди години.
Оцелели бездомници в най-човешкия глад,
своите тайни мечти ще разминем.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
