11.05.2019 г., 15:26 ч.

В най-човешкия глад 

  Поезия
319 10 11

Като пукната пъпка на майска зора

и удавена в гърло на стомна,

този ден е такъв, че от всяка тъга

стават всички мъгли незаконни.
 

Само дъх в кръстопът свободата си взе

и небето е тайнство голямо.

Аз съм сънена още, но разделям на две

тишината и думи за двама.
 

Как блажено е всичко, когато в праха

видим стъпки от луди години.

Оцелели бездомници в най-човешкия глад,

своите тайни мечти ще разминем.

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Блаженство...и стъпки от луди години...Хареса ми!
  • Скъпи приятели, чест е за мен топлото ви присъствие! Бъдете слънчеви и вдъхновени!
  • Ех....!!!!
  • "Като пукната пъпка на майска зора и удавена в гърло на стомна ...
    Аз съм сънена още, но разделям на две тишината и думи за двама."
  • "Като пукната пъпка на майска зора
    и удавена в гърло на стомна.." В живота има от всичко по малко!
    Браво, Райне!
  • Благодаря ви, чувствителни хора. Имате антенки и за непризнатото!
  • "Като пукната пъпка на майска зора
    и удавена в гърло на стомна,
    този ден е такъв, че от всяка тъга
    стават всички мъгли незаконни..." Това е мойто зрънце. Много хубаво си го казала!
  • Трудно ми е да определя дали този финал е хепи или ънхепи, но при всички случаи е неочакван и въздействащ, както заради парадоксалността си, така и заради класната поезия на стиха. Поздравление, Райна!
  • "Свойте тайни мечти ще разминем."Харесах!
  • Хубаво е!
  • Хубаво е, Райне!
Предложения
: ??:??