11 мая 2019 г., 15:26
В най-човешкия глад
Като пукната пъпка на майска зора
и удавена в гърло на стомна,
този ден е такъв, че от всяка тъга
стават всички мъгли незаконни.
Само дъх в кръстопът свободата си взе
и небето е тайнство голямо.
Аз съм сънена още, но разделям на две
тишината и думи за двама.
Как блажено е всичко, когато в праха
видим стъпки от луди години.
Оцелели бездомници в най-човешкия глад,
своите тайни мечти ще разминем.
и удавена в гърло на стомна,
този ден е такъв, че от всяка тъга
стават всички мъгли незаконни.
Само дъх в кръстопът свободата си взе
и небето е тайнство голямо.
Аз съм сънена още, но разделям на две
тишината и думи за двама.
Как блажено е всичко, когато в праха
видим стъпки от луди години.
Оцелели бездомници в най-човешкия глад,
своите тайни мечти ще разминем.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход РегистрацияПредложения
-
-
Неподалеку от лесной опушки, И сбоку невеликой деревушки. Смотря на чащу, глухой лес, В коим полным-...
-
Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...
-
Народов много, одна держава, любовь к другому вот это слава, но облак темный от далеко взялся, и зав...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
