9 abr 2023, 22:15

В окаменелия прибой на дните

  Poesía
728 13 6

На тази пролет тайно се надявах -

да дойде с щастие и радост пролетта.

Да чуя птиците и тяхната гълчава,

бълбукащия глас на водопад.

 

И даже ветровете ободрени

да внасят в хора своя коректив.

Лица с усмивки стройни озарени

да ме разнежват върху фона сив.

 

Защото някъде очаква ме безкрая,

ни тъжен, нито странно мълчалив.

Все някога, зад облаци разкаян,

той скитника без дом ще приюти.

 

Капчуците ще пеят в тишината

с гласа на ромолящия безброй.

Със звездно ехо феи ще намятат

душата му в окаменелия прибой.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много мистика и вълшебство има в този стих, Младене! Пренесе ме в един друг свят... Благодаря ти!
  • Много ми хареса, но защо си написал надявах, а не надявам? Лично на мен не ми се иска да звучи в минало време, Младене. Нека надеждата ни остане жива поне в стиховете ни!👍
  • Много хубав стих, Младен, изпъстрен с пролетните трепети на душата. Усещането за нещо ново и красиво, отеква в безкрая и носи упование за утрешния ден. Сякаш природата диша в строфите и предава на стиха безкрайност! Поздравявам те за таланта!
  • Скитниците от много отдавна са обикаляли Света разнасяли са притчи,истории за войни и геройства и са живата библиотека богатство за нас хората.А Пролета тя е надежда и бъдище за нови истории и нека се молим да бъдат добри!И дано в окаменелия прибой се чуват отново вълните!!!
    Поздравления,Приятелю!
  • Поздравления, Младене! Нека птичата песен, бълбукащият водопад, капчуците, дори вятърът бъдат пристан на дните, търсещи красота и спокойствие!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...