В окаменелия прибой на дните
На тази пролет тайно се надявах -
да дойде с щастие и радост пролетта.
Да чуя птиците и тяхната гълчава,
бълбукащия глас на водопад.
И даже ветровете ободрени
да внасят в хора своя коректив.
Лица с усмивки стройни озарени
да ме разнежват върху фона сив.
Защото някъде очаква ме безкрая,
ни тъжен, нито странно мълчалив.
Все някога, зад облаци разкаян,
той скитника без дом ще приюти.
Капчуците ще пеят в тишината
с гласа на ромолящия безброй.
Със звездно ехо феи ще намятат
душата му в окаменелия прибой.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
