12 jul 2023, 18:54

В окото на бурята

  Poesía » Otra
642 3 17

В миг сякаш времето спря,

тишината крещи като демон.

Пред бездната вятърът онемя,

разпилените ми коси са за него.   

Всичко утихна,. Въздухът избледня.

Че зад облак е слънцето не усети.

Опитах се…исках да полетя…

огнена  мълния крилете разцепи.

Странна, призрачна светлина,

се процежда на пръстите в дирята.

Това е мига, в който времето спря.

Затишие…

   …попаднах в окото на бурята…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Иван!
    Хубав ден ти желая!
  • Много ми хареса! Един миг... – пресътворени чувства в прекрасен стих с няколко реда! Моите поздравления, Скитница!
  • Жени... Благодаря ти!

    Ники, за теб не знам, но ти наистина ме отнесе... Какви картини рисуваш... Оставам безмълвна...
    Благодаря ти, за красивата асоциация!
  • Времето без пулс и стрелки, спира ли, спира.
    Тишината без име крещи, скрива ми всичките демони и мумии.
    И този вятър свиреп, над бездната плаче.
    Крие ми всички тъмни коси.
    И плитки оплита;
    И булка съм в ръцете на вятър, нощите ще са мой жених.
    Тръгват си от мен всичките ангели, луната е стигма и бреме.
    Разпъват ме на кръст, всичките залези, в пурпур се опих.
    Въздух сламено избледня, потъвам в ирисите на нощта.
    Крилата си счупих на две, в окото на алените залези.
    Тъмнотата ме прокле, чародейка съм, в окото на бури и торнадо...

    Скити така ме отнесе, имах нужда да прочета!
    Това е толкова мое!
  • Попаднала си там, където е измамно тихо... но пък какви думи е повикало...

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...