Jul 12, 2023, 6:54 PM

В окото на бурята

  Poetry » Other
640 3 17

В миг сякаш времето спря,

тишината крещи като демон.

Пред бездната вятърът онемя,

разпилените ми коси са за него.   

Всичко утихна,. Въздухът избледня.

Че зад облак е слънцето не усети.

Опитах се…исках да полетя…

огнена  мълния крилете разцепи.

Странна, призрачна светлина,

се процежда на пръстите в дирята.

Това е мига, в който времето спря.

Затишие…

   …попаднах в окото на бурята…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Иван!
    Хубав ден ти желая!
  • Много ми хареса! Един миг... – пресътворени чувства в прекрасен стих с няколко реда! Моите поздравления, Скитница!
  • Жени... Благодаря ти!

    Ники, за теб не знам, но ти наистина ме отнесе... Какви картини рисуваш... Оставам безмълвна...
    Благодаря ти, за красивата асоциация!
  • Времето без пулс и стрелки, спира ли, спира.
    Тишината без име крещи, скрива ми всичките демони и мумии.
    И този вятър свиреп, над бездната плаче.
    Крие ми всички тъмни коси.
    И плитки оплита;
    И булка съм в ръцете на вятър, нощите ще са мой жених.
    Тръгват си от мен всичките ангели, луната е стигма и бреме.
    Разпъват ме на кръст, всичките залези, в пурпур се опих.
    Въздух сламено избледня, потъвам в ирисите на нощта.
    Крилата си счупих на две, в окото на алените залези.
    Тъмнотата ме прокле, чародейка съм, в окото на бури и торнадо...

    Скити така ме отнесе, имах нужда да прочета!
    Това е толкова мое!
  • Попаднала си там, където е измамно тихо... но пък какви думи е повикало...

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...