В окото на бурята

Поезия » Друга

647 3 17

В миг сякаш времето спря,

тишината крещи като демон.

Пред бездната вятърът онемя,

разпилените ми коси са за него.

Всичко утихна,. Въздухът избледня.

Че зад облак е слънцето не усети.

Опитах се…исках да полетя…

огнена мълния крилете разцепи.

Странна, призрачна светлина,

се процежда на пръстите в дирята.

Това е мига, в който времето спря.

Затишие…

…попаднах в окото на бурята…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Скитницa

Благодаря ти, Иван!
Хубав ден ти желая!

2023-07-16T10:16:29+03:00
Mitvans (Иванъ Митовъ)

Много ми хареса! Един миг... – пресътворени чувства в прекрасен стих с няколко реда! Моите поздравления, Скитница!

2023-07-16T07:57:58+03:00
Скитницa

Жени... Благодаря ти!

Ники, за теб не знам, но ти наистина ме отнесе... Какви картини рисуваш... Оставам безмълвна...
Благодаря ти, за красивата асоциация!

2023-07-13T18:56:34+03:00
Niki_art (Николай Василев)

Времето без пулс и стрелки, спира ли, спира.
Тишината без име крещи, скрива ми всичките демони и мумии.
И този вятър свиреп, над бездната плаче.
Крие ми всички тъмни коси.
И плитки оплита;
И булка съм в ръцете на вятър, нощите ще са мой жених.
Тръгват си от мен всичките ангели, луната е стигма и бреме.
Разпъват ме на кръст, всичките залези, в пурпур се опих.
Въздух сламено избледня, потъвам в ирисите на нощта.
Крилата си счупих на две, в окото на алените залези.
Тъмнотата ме прокле, чародейка съм, в окото на бури и торнадо...

Скити така ме отнесе, имах нужда да прочета!
Това е толкова мое!

2023-07-13T16:43:55+03:00
jenyivanova (Jasmin)

Попаднала си там, където е измамно тихо... но пък какви думи е повикало...

2023-07-13T16:39:26+03:00