10 mar 2020, 17:24

В Пустинята...2

  Poesía » Otra
1.1K 0 0

 

В Пустинята...2

 

В някакво Безвремие измислено

някога суетно преживях

и любовта, и тръпките ѝ вихрени,

но ме затресе скука и от тях...

 

И закопнях за Нов живот, като в легендите,

естествено и с Царска дъщеря,

когато се разправя и с последните

чудовища във омагьосаната пещера...

 

Ала навярно пътя съм объркал

и ето ме в Пустинята сега,

а в пясъците там самотен щъркел

единствената връзка е с брега...

 

... но дните се превръщаха в години,

о, Гóсподи, къде се озовах!...

... И по причини трудно обясними

със Дявола отново се венчах...

 

Едно време в Пустинята

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...