10 мар. 2020 г., 17:24

В Пустинята...2

1.1K 0 0

 

В Пустинята...2

 

В някакво Безвремие измислено

някога суетно преживях

и любовта, и тръпките ѝ вихрени,

но ме затресе скука и от тях...

 

И закопнях за Нов живот, като в легендите,

естествено и с Царска дъщеря,

когато се разправя и с последните

чудовища във омагьосаната пещера...

 

Ала навярно пътя съм объркал

и ето ме в Пустинята сега,

а в пясъците там самотен щъркел

единствената връзка е с брега...

 

... но дните се превръщаха в години,

о, Гóсподи, къде се озовах!...

... И по причини трудно обясними

със Дявола отново се венчах...

 

Едно време в Пустинята

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...