В Пустинята...2

В някакво Безвремие измислено

някога суетно преживях

и любовта, и тръпките ѝ вихрени,

но ме затресе скука и от тях...

И закопнях за Нов живот, като в легендите,

естествено и с Царска дъщеря,

когато се разправя и с последните

чудовища във омагьосаната пещера...

Ала навярно пътя съм объркал

и ето ме в Пустинята сега,

а в пясъците там самотен щъркел –

единствената връзка е с брега...

... но дните се превръщаха в години,

о, Гóсподи, къде се озовах!...

... И по причини трудно обясними –

със Дявола отново се венчах...

Едно време в Пустинята