10 мар. 2020 г., 17:24

В Пустинята...2

1.1K 0 0

 

В Пустинята...2

 

В някакво Безвремие измислено

някога суетно преживях

и любовта, и тръпките ѝ вихрени,

но ме затресе скука и от тях...

 

И закопнях за Нов живот, като в легендите,

естествено и с Царска дъщеря,

когато се разправя и с последните

чудовища във омагьосаната пещера...

 

Ала навярно пътя съм объркал

и ето ме в Пустинята сега,

а в пясъците там самотен щъркел

единствената връзка е с брега...

 

... но дните се превръщаха в години,

о, Гóсподи, къде се озовах!...

... И по причини трудно обясними

със Дявола отново се венчах...

 

Едно време в Пустинята

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...