Mar 10, 2020, 5:24 PM

В Пустинята...2

  Poetry » Other
1.1K 0 0

 

В Пустинята...2

 

В някакво Безвремие измислено

някога суетно преживях

и любовта, и тръпките ѝ вихрени,

но ме затресе скука и от тях...

 

И закопнях за Нов живот, като в легендите,

естествено и с Царска дъщеря,

когато се разправя и с последните

чудовища във омагьосаната пещера...

 

Ала навярно пътя съм объркал

и ето ме в Пустинята сега,

а в пясъците там самотен щъркел

единствената връзка е с брега...

 

... но дните се превръщаха в години,

о, Гóсподи, къде се озовах!...

... И по причини трудно обясними

със Дявола отново се венчах...

 

Едно време в Пустинята

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...