28 jul 2010, 23:13  

В стаята с оранжеви стени... (правосъдие)

  Poesía » Otra
1.9K 0 2

В стаята с оранжеви стени

от вчера се гледаме 

празно със нищото.

И двамата от това 

ни боли,

а силуети

чертаят 

ни същото...

 

безкрайно човечно усещане,

което запълва 

ъглите на тъмното.

Което боли.

и с прегръщане.

Но нали, 

казват, 

е най-тъмно 

пред утрото.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Преследваща северния вятър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Но нали, казват, е най-тъмно пред утрото.
    Във стаята с оранжеви стени

    А какъв е цветът на утрото? Оранжев. Т.е. празнотата на оранжевите стени, ще прелее в широтата на новото утро. За мен си нарисувала кръговрат на някакъв вид прераждане.
  • Хм, хм, остриета навсякъде. Може да се стопят или да се свикне с тях... и двата случая е сила

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...