28 jul 2010, 23:13  

В стаята с оранжеви стени... (правосъдие)

  Poesía » Otra
1.9K 0 2

В стаята с оранжеви стени

от вчера се гледаме 

празно със нищото.

И двамата от това 

ни боли,

а силуети

чертаят 

ни същото...

 

безкрайно човечно усещане,

което запълва 

ъглите на тъмното.

Което боли.

и с прегръщане.

Но нали, 

казват, 

е най-тъмно 

пред утрото.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Преследваща северния вятър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Но нали, казват, е най-тъмно пред утрото.
    Във стаята с оранжеви стени

    А какъв е цветът на утрото? Оранжев. Т.е. празнотата на оранжевите стени, ще прелее в широтата на новото утро. За мен си нарисувала кръговрат на някакъв вид прераждане.
  • Хм, хм, остриета навсякъде. Може да се стопят или да се свикне с тях... и двата случая е сила

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...