В стаята с оранжеви стени... (правосъдие)

Поэзия » Другая

1.9K 0 2

В стаята с оранжеви стени

от вчера се гледаме

празно със нищото.

И двамата от това

ни боли,

а силуети

чертаят

ни същото...

безкрайно човечно усещане,

което запълва

ъглите на тъмното.

Което боли.

и с прегръщане.

Но нали,

казват,

е най-тъмно

пред утрото.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

icohim (Христо Стоянов)

Но нали, казват, е най-тъмно пред утрото.
Във стаята с оранжеви стени

А какъв е цветът на утрото? Оранжев. Т.е. празнотата на оранжевите стени, ще прелее в широтата на новото утро. За мен си нарисувала кръговрат на някакъв вид прераждане.

2011-08-01T15:20:02+03:00
wildo (Юли)

Хм, хм, остриета навсякъде. Може да се стопят или да се свикне с тях... и двата случая е сила

2010-07-29T12:29:39+03:00