В стаята с оранжеви стени
от вчера се гледаме
празно със нищото.
И двамата от това
ни боли,
а силуети
чертаят
ни същото...
безкрайно човечно усещане,
което запълва
ъглите на тъмното.
Което боли.
и с прегръщане.
Но нали,
казват,
е най-тъмно
пред утрото.
© Преследваща северния вятър Все права защищены
Във стаята с оранжеви стени
А какъв е цветът на утрото? Оранжев. Т.е. празнотата на оранжевите стени, ще прелее в широтата на новото утро. За мен си нарисувала кръговрат на някакъв вид прераждане.