28.07.2010 г., 23:13  

В стаята с оранжеви стени... (правосъдие)

1.9K 0 2

В стаята с оранжеви стени

от вчера се гледаме 

празно със нищото.

И двамата от това 

ни боли,

а силуети

чертаят 

ни същото...

 

безкрайно човечно усещане,

което запълва 

ъглите на тъмното.

Което боли.

и с прегръщане.

Но нали, 

казват, 

е най-тъмно 

пред утрото.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Преследваща северния вятър Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Но нали, казват, е най-тъмно пред утрото.
    Във стаята с оранжеви стени

    А какъв е цветът на утрото? Оранжев. Т.е. празнотата на оранжевите стени, ще прелее в широтата на новото утро. За мен си нарисувала кръговрат на някакъв вид прераждане.
  • Хм, хм, остриета навсякъде. Може да се стопят или да се свикне с тях... и двата случая е сила

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...