В стаята с оранжеви стени... (правосъдие)
В стаята с оранжеви стени
от вчера се гледаме
празно със нищото.
И двамата от това
ни боли,
а силуети
чертаят
ни същото...
безкрайно човечно усещане,
което запълва
ъглите на тъмното.
Което боли.
и с прегръщане.
Но нали,
казват,
е най-тъмно
пред утрото.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Преследваща северния вятър Всички права запазени
