Jul 28, 2010, 11:13 PM  

В стаята с оранжеви стени... (правосъдие)

  Poetry » Other
1.9K 0 2

В стаята с оранжеви стени

от вчера се гледаме 

празно със нищото.

И двамата от това 

ни боли,

а силуети

чертаят 

ни същото...

 

безкрайно човечно усещане,

което запълва 

ъглите на тъмното.

Което боли.

и с прегръщане.

Но нали, 

казват, 

е най-тъмно 

пред утрото.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Преследваща северния вятър All rights reserved.

Comments

Comments

  • Но нали, казват, е най-тъмно пред утрото.
    Във стаята с оранжеви стени

    А какъв е цветът на утрото? Оранжев. Т.е. празнотата на оранжевите стени, ще прелее в широтата на новото утро. За мен си нарисувала кръговрат на някакъв вид прераждане.
  • Хм, хм, остриета навсякъде. Може да се стопят или да се свикне с тях... и двата случая е сила

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...