TeMiDa (Преследваща северния вятър)
71

Jul 28, 2010, 11:13 PM 2013-12-27T21:13:21+02:00

В стаята с оранжеви стени... (правосъдие)

Poetry » Other

1.9K 0 2

В стаята с оранжеви стени

от вчера се гледаме

празно със нищото.

И двамата от това

ни боли,

а силуети

чертаят

ни същото...

безкрайно човечно усещане,

което запълва

ъглите на тъмното.

Което боли.

и с прегръщане.

Но нали,

казват,

е най-тъмно

пред утрото.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

icohim (Христо Стоянов)

Но нали, казват, е най-тъмно пред утрото.
Във стаята с оранжеви стени

А какъв е цветът на утрото? Оранжев. Т.е. празнотата на оранжевите стени, ще прелее в широтата на новото утро. За мен си нарисувала кръговрат на някакъв вид прераждане.

2011-08-01T15:20:02+03:00
wildo (Юли)

Хм, хм, остриета навсякъде. Може да се стопят или да се свикне с тях... и двата случая е сила

2010-07-29T12:29:39+03:00

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0