25 ene 2024, 6:40

В зениците ми слънцето наднича

  Poesía » Otra
727 2 3

В зениците ми слънцето наднича

и се разпукват жълти минзухари. 

Животът, в същността си тъй първичен, 

избухва като екот на фанфари. 

 

И старостта отстъпва колебливо 

пред силата на неговия порив.

Уж крехък е, но има корен жилав, 

а тя опитва с дъх да го отрови. 

 

Да, някой ден и нея ще посрещна 

и заедно ще гледаме небето. 

Но засега не мисля че е спешно 

да ми превива ниско раменете. 

 

Все още младостта ми се усмихва, 

светулките в очите я издават. 

Навярно ми се начислява лихва, 

но да живее всеки има право!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nina Sarieva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Скити, едно голямо благодаря от мен!
    Ники, на теб също - благодаря!
  • Красиво е, Нинка!
  • "Все още младостта ми се усмихва,
    светулките в очите я издават.
    Навярно ми се начислява лихва,
    но да живее всеки има право!"

    Много е хубаво, Нинка! Браво!

    ПП А лихвите не ги мисли

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...