25 ene 2024, 6:40

В зениците ми слънцето наднича

  Poesía » Otra
725 2 3

В зениците ми слънцето наднича

и се разпукват жълти минзухари. 

Животът, в същността си тъй първичен, 

избухва като екот на фанфари. 

 

И старостта отстъпва колебливо 

пред силата на неговия порив.

Уж крехък е, но има корен жилав, 

а тя опитва с дъх да го отрови. 

 

Да, някой ден и нея ще посрещна 

и заедно ще гледаме небето. 

Но засега не мисля че е спешно 

да ми превива ниско раменете. 

 

Все още младостта ми се усмихва, 

светулките в очите я издават. 

Навярно ми се начислява лихва, 

но да живее всеки има право!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nina Sarieva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Скити, едно голямо благодаря от мен!
    Ники, на теб също - благодаря!
  • Красиво е, Нинка!
  • "Все още младостта ми се усмихва,
    светулките в очите я издават.
    Навярно ми се начислява лихва,
    но да живее всеки има право!"

    Много е хубаво, Нинка! Браво!

    ПП А лихвите не ги мисли

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...