Jan 25, 2024, 6:40 AM

В зениците ми слънцето наднича 

  Poetry » Other
233 2 3

В зениците ми слънцето наднича

и се разпукват жълти минзухари. 

Животът, в същността си тъй първичен, 

избухва като екот на фанфари. 

 

И старостта отстъпва колебливо 

пред силата на неговия порив.

Уж крехък е, но има корен жилав, 

а тя опитва с дъх да го отрови. 

 

Да, някой ден и нея ще посрещна 

и заедно ще гледаме небето. 

Но засега не мисля че е спешно 

да ми превива ниско раменете. 

 

Все още младостта ми се усмихва, 

светулките в очите я издават. 

Навярно ми се начислява лихва, 

но да живее всеки има право!

 

© Nina Sarieva All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Скити, едно голямо благодаря от мен!
    Ники, на теб също - благодаря!
  • Красиво е, Нинка!
  • "Все още младостта ми се усмихва,
    светулките в очите я издават.
    Навярно ми се начислява лихва,
    но да живее всеки има право!"

    Много е хубаво, Нинка! Браво!

    ПП А лихвите не ги мисли
Random works
: ??:??