Jan 25, 2024, 6:40 AM

В зениците ми слънцето наднича

  Poetry » Other
719 2 3

В зениците ми слънцето наднича

и се разпукват жълти минзухари. 

Животът, в същността си тъй първичен, 

избухва като екот на фанфари. 

 

И старостта отстъпва колебливо 

пред силата на неговия порив.

Уж крехък е, но има корен жилав, 

а тя опитва с дъх да го отрови. 

 

Да, някой ден и нея ще посрещна 

и заедно ще гледаме небето. 

Но засега не мисля че е спешно 

да ми превива ниско раменете. 

 

Все още младостта ми се усмихва, 

светулките в очите я издават. 

Навярно ми се начислява лихва, 

но да живее всеки има право!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Nina Sarieva All rights reserved.

Comments

Comments

  • Скити, едно голямо благодаря от мен!
    Ники, на теб също - благодаря!
  • Красиво е, Нинка!
  • "Все още младостта ми се усмихва,
    светулките в очите я издават.
    Навярно ми се начислява лихва,
    но да живее всеки има право!"

    Много е хубаво, Нинка! Браво!

    ПП А лихвите не ги мисли

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...