В зениците ми слънцето наднича

ninasar (Nina Sarieva)
253 2007

25.01.2024 г., 6:40 ч.

Поезия » Друга

245 2 3

и се разпукват жълти минзухари.

Животът, в същността си тъй първичен,

избухва като екот на фанфари.

И старостта отстъпва колебливо

пред силата на неговия порив.

Уж крехък е, но има корен жилав,

а тя опитва с дъх да го отрови.

Да, някой ден и нея ще посрещна

и заедно ще гледаме небето.

Но засега не мисля че е спешно

да ми превива ниско раменете.

Все още младостта ми се усмихва,

светулките в очите я издават.

Навярно ми се начислява лихва,

но да живее всеки има право!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.