27 ene 2023, 20:44  

В зоната на Зимата

  Poesía » Civil, Otra
1.2K 3 11

Нямах никакви чувства към зимата,

сняг и студ, вой на вятър провлачен.

Не усещах промените в климата

покрай списъка с дневни задачи.

 

И не виждах игрите на времето,

с бели нишки как шари косите,

и как малко по малко отнема то

красотата и възли заплита.

 

Омагьосана следвах сезоните,

трупах спомени – куп пъстроцветен.

И до зимата стигнах, ВИП зоната -

бяла приказка там ще си спретнем.

 

В нея аз ще държа огледалото

на живота, преминал лудешки,

а косата ми в сняг ще е цялата.

Нека Бог ми прости всички грешки!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nina Sarieva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...