27 ene 2023, 20:44  

В зоната на Зимата

  Poesía » Civil, Otra
1.2K 3 11

Нямах никакви чувства към зимата,

сняг и студ, вой на вятър провлачен.

Не усещах промените в климата

покрай списъка с дневни задачи.

 

И не виждах игрите на времето,

с бели нишки как шари косите,

и как малко по малко отнема то

красотата и възли заплита.

 

Омагьосана следвах сезоните,

трупах спомени – куп пъстроцветен.

И до зимата стигнах, ВИП зоната -

бяла приказка там ще си спретнем.

 

В нея аз ще държа огледалото

на живота, преминал лудешки,

а косата ми в сняг ще е цялата.

Нека Бог ми прости всички грешки!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nina Sarieva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...