27 ene 2023, 20:44  

В зоната на Зимата

  Poesía » Civil, Otra
1.2K 3 11

Нямах никакви чувства към зимата,

сняг и студ, вой на вятър провлачен.

Не усещах промените в климата

покрай списъка с дневни задачи.

 

И не виждах игрите на времето,

с бели нишки как шари косите,

и как малко по малко отнема то

красотата и възли заплита.

 

Омагьосана следвах сезоните,

трупах спомени – куп пъстроцветен.

И до зимата стигнах, ВИП зоната -

бяла приказка там ще си спретнем.

 

В нея аз ще държа огледалото

на живота, преминал лудешки,

а косата ми в сняг ще е цялата.

Нека Бог ми прости всички грешки!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nina Sarieva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...