Jan 27, 2023, 8:44 PM  

В зоната на Зимата

  Poetry » Civic, Other
1.1K 3 11

Нямах никакви чувства към зимата,

сняг и студ, вой на вятър провлачен.

Не усещах промените в климата

покрай списъка с дневни задачи.

 

И не виждах игрите на времето,

с бели нишки как шари косите,

и как малко по малко отнема то

красотата и възли заплита.

 

Омагьосана следвах сезоните,

трупах спомени – куп пъстроцветен.

И до зимата стигнах, ВИП зоната -

бяла приказка там ще си спретнем.

 

В нея аз ще държа огледалото

на живота, преминал лудешки,

а косата ми в сняг ще е цялата.

Нека Бог ми прости всички грешки!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Nina Sarieva All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....