27.01.2023 г., 20:44  

В зоната на Зимата

1.1K 3 11

Нямах никакви чувства към зимата,

сняг и студ, вой на вятър провлачен.

Не усещах промените в климата

покрай списъка с дневни задачи.

 

И не виждах игрите на времето,

с бели нишки как шари косите,

и как малко по малко отнема то

красотата и възли заплита.

 

Омагьосана следвах сезоните,

трупах спомени – куп пъстроцветен.

И до зимата стигнах, ВИП зоната -

бяла приказка там ще си спретнем.

 

В нея аз ще държа огледалото

на живота, преминал лудешки,

а косата ми в сняг ще е цялата.

Нека Бог ми прости всички грешки!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...