Нямах никакви чувства към зимата,
сняг и студ, вой на вятър провлачен.
Не усещах промените в климата
покрай списъка с дневни задачи.
И не виждах игрите на времето,
с бели нишки как шари косите,
и как малко по малко отнема то
красотата и възли заплита.
Омагьосана следвах сезоните,
трупах спомени – куп пъстроцветен.
И до зимата стигнах, ВИП зоната -
бяла приказка там ще си спретнем.
В нея аз ще държа огледалото
на живота, преминал лудешки,
а косата ми в сняг ще е цялата.
Нека Бог ми прости всички грешки!
© Nina Sarieva Всички права запазени