28 jul 2021, 23:22

Ваксинационно щастие

  Poesía
472 1 3

Ваксини греят сякаш са награди

и сякаш обещават чудни гледки,

и купища забравени наслади,

а всъщност са продукт на алчни сметки.

 

Макар че хората не ги долюбват,

не бързат към лъжливата победа

над Ковид, че ваксини мача губят

и вирусът се смее най-последен.

 

Лъжи се леят като вино руйно –

пак заразени, болни, но щастливи,

и то с ваксини сякаш златно руно,

но вълната изглежда е фалшива.

 

Хем са негодни, хем са и опасни,

хем носят милиони милиарди,

до задължителност май ще пораснат,

властта за здравето ни здраво варди.

 

Какъв позор, какъв затвор отварят,

но не за мен и теб – за всички хора

и истината под небцето пари,

преди да ни ощастливят в обора.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Френкева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Направи ми впечатление, по време на пандемията, изчезнаха голям брой от лекарствата в аптеките. Пръкнаха се много милионери по това време и колкото народа страда от заразата, толкова по богати стават далевераджиите! Никога обаче истината няма да излезе, защото богатите владеят света!
  • Замисляш стих. Истината все някога излиза наяве. Но да не е твърде късно.
  • Даааа, истинско щастие... Колко си права!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...