28.07.2021 г., 23:22

Ваксинационно щастие

466 1 3

Ваксини греят сякаш са награди

и сякаш обещават чудни гледки,

и купища забравени наслади,

а всъщност са продукт на алчни сметки.

 

Макар че хората не ги долюбват,

не бързат към лъжливата победа

над Ковид, че ваксини мача губят

и вирусът се смее най-последен.

 

Лъжи се леят като вино руйно –

пак заразени, болни, но щастливи,

и то с ваксини сякаш златно руно,

но вълната изглежда е фалшива.

 

Хем са негодни, хем са и опасни,

хем носят милиони милиарди,

до задължителност май ще пораснат,

властта за здравето ни здраво варди.

 

Какъв позор, какъв затвор отварят,

но не за мен и теб – за всички хора

и истината под небцето пари,

преди да ни ощастливят в обора.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Френкева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Направи ми впечатление, по време на пандемията, изчезнаха голям брой от лекарствата в аптеките. Пръкнаха се много милионери по това време и колкото народа страда от заразата, толкова по богати стават далевераджиите! Никога обаче истината няма да излезе, защото богатите владеят света!
  • Замисляш стих. Истината все някога излиза наяве. Но да не е твърде късно.
  • Даааа, истинско щастие... Колко си права!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...