Jul 28, 2021, 11:22 PM

Ваксинационно щастие

  Poetry
473 1 3

Ваксини греят сякаш са награди

и сякаш обещават чудни гледки,

и купища забравени наслади,

а всъщност са продукт на алчни сметки.

 

Макар че хората не ги долюбват,

не бързат към лъжливата победа

над Ковид, че ваксини мача губят

и вирусът се смее най-последен.

 

Лъжи се леят като вино руйно –

пак заразени, болни, но щастливи,

и то с ваксини сякаш златно руно,

но вълната изглежда е фалшива.

 

Хем са негодни, хем са и опасни,

хем носят милиони милиарди,

до задължителност май ще пораснат,

властта за здравето ни здраво варди.

 

Какъв позор, какъв затвор отварят,

но не за мен и теб – за всички хора

и истината под небцето пари,

преди да ни ощастливят в обора.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Френкева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Направи ми впечатление, по време на пандемията, изчезнаха голям брой от лекарствата в аптеките. Пръкнаха се много милионери по това време и колкото народа страда от заразата, толкова по богати стават далевераджиите! Никога обаче истината няма да излезе, защото богатите владеят света!
  • Замисляш стих. Истината все някога излиза наяве. Но да не е твърде късно.
  • Даааа, истинско щастие... Колко си права!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...