Jul 28, 2021, 11:22 PM

Ваксинационно щастие

  Poetry
465 1 3

Ваксини греят сякаш са награди

и сякаш обещават чудни гледки,

и купища забравени наслади,

а всъщност са продукт на алчни сметки.

 

Макар че хората не ги долюбват,

не бързат към лъжливата победа

над Ковид, че ваксини мача губят

и вирусът се смее най-последен.

 

Лъжи се леят като вино руйно –

пак заразени, болни, но щастливи,

и то с ваксини сякаш златно руно,

но вълната изглежда е фалшива.

 

Хем са негодни, хем са и опасни,

хем носят милиони милиарди,

до задължителност май ще пораснат,

властта за здравето ни здраво варди.

 

Какъв позор, какъв затвор отварят,

но не за мен и теб – за всички хора

и истината под небцето пари,

преди да ни ощастливят в обора.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Френкева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Направи ми впечатление, по време на пандемията, изчезнаха голям брой от лекарствата в аптеките. Пръкнаха се много милионери по това време и колкото народа страда от заразата, толкова по богати стават далевераджиите! Никога обаче истината няма да излезе, защото богатите владеят света!
  • Замисляш стих. Истината все някога излиза наяве. Но да не е твърде късно.
  • Даааа, истинско щастие... Колко си права!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...