28 июл. 2021 г., 23:22

Ваксинационно щастие 

  Поэзия
272 1 3

Ваксини греят сякаш са награди

и сякаш обещават чудни гледки,

и купища забравени наслади,

а всъщност са продукт на алчни сметки.

 

Макар че хората не ги долюбват,

не бързат към лъжливата победа

над Ковид, че ваксини мача губят

и вирусът се смее най-последен.

 

Лъжи се леят като вино руйно –

пак заразени, болни, но щастливи,

и то с ваксини сякаш златно руно,

но вълната изглежда е фалшива.

 

Хем са негодни, хем са и опасни,

хем носят милиони милиарди,

до задължителност май ще пораснат,

властта за здравето ни здраво варди.

 

Какъв позор, какъв затвор отварят,

но не за мен и теб – за всички хора

и истината под небцето пари,

преди да ни ощастливят в обора.

© Милена Френкева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Направи ми впечатление, по време на пандемията, изчезнаха голям брой от лекарствата в аптеките. Пръкнаха се много милионери по това време и колкото народа страда от заразата, толкова по богати стават далевераджиите! Никога обаче истината няма да излезе, защото богатите владеят света!
  • Замисляш стих. Истината все някога излиза наяве. Но да не е твърде късно.
  • Даааа, истинско щастие... Колко си права!
Предложения
: ??:??