Как обичам и мрачното време.
Хоризонтът се къпе в мъгла.
Дъжд зад плътните облаци дреме
и валежно събужда деня.
Всеки стрък, всеки цвят засиява,
жадно вкусили свежа вода.
А отнякъде птичка запява
и потрепва със влажни крила.
Тихи капки докосват земята
и разрохват до меко пръстта.
Вятър пролетно милва листата,
с мокър дъх освежава града.
Аз се взирам нагоре в небето
да изгрей обещана дъга.
А във мен проговаря сърцето:
"Боже, колко е хубав света!"
© Ивелина Георгиева Todos los derechos reservados