5 abr 2014, 11:29

Валежно

  Poesía
867 0 13

Как обичам и мрачното време.

Хоризонтът се къпе в мъгла.

Дъжд зад плътните облаци дреме

и валежно събужда деня.

 

Всеки стрък, всеки цвят засиява,

жадно вкусили свежа вода.

А отнякъде птичка запява

и потрепва със влажни крила.

 

Тихи капки докосват земята

и разрохват до меко пръстта.

Вятър пролетно милва листата,

с мокър дъх освежава града.

 

Аз се взирам нагоре в небето

да изгрей обещана дъга.

А във мен проговаря сърцето:

"Боже, колко е хубав света!"

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !!
  • Да и аз усетих, че въпреки описаното мрачно време навън, отвътре ти е слънчево...

    Поздрав, Иве!
  • Благодаря ви!
    Краси, абе всяко нещо си има очарованието...дори и мрачното време. Радвам се, че поне мъничко съм те накарала да погледнеш от по различен ъгъл.
  • Аз не го обичам , обаче в твоя стих е направо привлекателно!
  • Боже колко е хубав света! Прекрасно, бъди винаги щастлива !

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...