5 abr 2014, 11:29

Валежно 

  Poesía
634 0 13

Как обичам и мрачното време.

Хоризонтът се къпе в мъгла.

Дъжд зад плътните облаци дреме

и валежно събужда деня.

 

Всеки стрък, всеки цвят засиява,

жадно вкусили свежа вода.

А отнякъде птичка запява

и потрепва със влажни крила.

 

Тихи капки докосват земята

и разрохват до меко пръстта.

Вятър пролетно милва листата,

с мокър дъх освежава града.

 

Аз се взирам нагоре в небето

да изгрей обещана дъга.

А във мен проговаря сърцето:

"Боже, колко е хубав света!"

 

 

 

 

 

 

© Ивелина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • !!
  • Да и аз усетих, че въпреки описаното мрачно време навън, отвътре ти е слънчево...

    Поздрав, Иве!
  • Благодаря ви!
    Краси, абе всяко нещо си има очарованието...дори и мрачното време. Радвам се, че поне мъничко съм те накарала да погледнеш от по различен ъгъл.
  • Аз не го обичам , обаче в твоя стих е направо привлекателно!
  • Боже колко е хубав света! Прекрасно, бъди винаги щастлива !
  • Създаваш красиво и жизнерадостно пролетно настроение!!!
    Поздрави!!!
  • Благодаря, Ваня!
    Младене, аз ти благодаря за твоята сърдечност.
  • Радваш сърцето ми с тази жизнерадостност и отлично композирания си стих, Ивелина!

    Приеми най-искрено поздравление от мен!: Мисана
  • Великолепие!
  • Времето, каквото и да е, си е за обичане, Жанет!
    Правилно си усетила, Кети.
    С розови очила, от време на време, си е друга работа, Светле.
    Благодаря ви, момичета!
  • Пак си си сложила Розовите очила!!
    Прекрасен стих!
  • Усетих твоята радост от живота и добринката, която лъха от стиха ти!
  • Так си го описала това време, че как да не го обикне човек
Propuestas
: ??:??