Как обичам и мрачното време.
Хоризонтът се къпе в мъгла.
Дъжд зад плътните облаци дреме
и валежно събужда деня.
Всеки стрък, всеки цвят засиява,
жадно вкусили свежа вода.
А отнякъде птичка запява
и потрепва със влажни крила.
Тихи капки докосват земята
и разрохват до меко пръстта.
Вятър пролетно милва листата,
с мокър дъх освежава града.
Аз се взирам нагоре в небето
да изгрей обещана дъга.
А във мен проговаря сърцето:
"Боже, колко е хубав света!"
© Ивелина Георгиева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
, обаче в твоя стих е направо привлекателно!