Как обичам и мрачното време.
Хоризонтът се къпе в мъгла.
Дъжд зад плътните облаци дреме
и валежно събужда деня.
Всеки стрък, всеки цвят засиява,
жадно вкусили свежа вода.
А отнякъде птичка запява
и потрепва със влажни крила.
Тихи капки докосват земята
и разрохват до меко пръстта.
Вятър пролетно милва листата,
с мокър дъх освежава града.
Аз се взирам нагоре в небето
да изгрей обещана дъга.
А във мен проговаря сърцето:
"Боже, колко е хубав света!"
© Ивелина Георгиева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
, обаче в твоя стих е направо привлекателно!