5 апр. 2014 г., 11:29

Валежно

869 0 13

Как обичам и мрачното време.

Хоризонтът се къпе в мъгла.

Дъжд зад плътните облаци дреме

и валежно събужда деня.

 

Всеки стрък, всеки цвят засиява,

жадно вкусили свежа вода.

А отнякъде птичка запява

и потрепва със влажни крила.

 

Тихи капки докосват земята

и разрохват до меко пръстта.

Вятър пролетно милва листата,

с мокър дъх освежава града.

 

Аз се взирам нагоре в небето

да изгрей обещана дъга.

А във мен проговаря сърцето:

"Боже, колко е хубав света!"

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !!
  • Да и аз усетих, че въпреки описаното мрачно време навън, отвътре ти е слънчево...

    Поздрав, Иве!
  • Благодаря ви!
    Краси, абе всяко нещо си има очарованието...дори и мрачното време. Радвам се, че поне мъничко съм те накарала да погледнеш от по различен ъгъл.
  • Аз не го обичам , обаче в твоя стих е направо привлекателно!
  • Боже колко е хубав света! Прекрасно, бъди винаги щастлива !

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...