5.04.2014 г., 11:29

Валежно

863 0 13

Как обичам и мрачното време.

Хоризонтът се къпе в мъгла.

Дъжд зад плътните облаци дреме

и валежно събужда деня.

 

Всеки стрък, всеки цвят засиява,

жадно вкусили свежа вода.

А отнякъде птичка запява

и потрепва със влажни крила.

 

Тихи капки докосват земята

и разрохват до меко пръстта.

Вятър пролетно милва листата,

с мокър дъх освежава града.

 

Аз се взирам нагоре в небето

да изгрей обещана дъга.

А във мен проговаря сърцето:

"Боже, колко е хубав света!"

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!
  • Да и аз усетих, че въпреки описаното мрачно време навън, отвътре ти е слънчево...

    Поздрав, Иве!
  • Благодаря ви!
    Краси, абе всяко нещо си има очарованието...дори и мрачното време. Радвам се, че поне мъничко съм те накарала да погледнеш от по различен ъгъл.
  • Аз не го обичам , обаче в твоя стих е направо привлекателно!
  • Боже колко е хубав света! Прекрасно, бъди винаги щастлива !

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...