8 nov 2009, 22:56

Вампир 

  Poesía » Otra
842 0 9

По здрач излизаш ти,
оголваш острите си зъби,
бавно впиваш ги в плътта ми

и пиеш от кръвта ми.

По здрач излизаш ти,
звяр злокобен и проклет.
Вливаш във сърцето ми отрова,
после бясно ме захапваш. 

За миг забравям, че от ада си дошъл,
когато нежно ми говориш,
после пак отпиваш от кръвта ми.

 

По устните се стича кръв,

а аз още опитвам се да разбера,
какво се крие под маската,
на нощния ловец.


© Морела Морт Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??