8 nov 2009, 22:56
Вампир
По здрач излизаш ти,
оголваш острите си зъби,
бавно впиваш ги в плътта ми
и пиеш от кръвта ми.
По здрач излизаш ти,
звяр злокобен и проклет.
Вливаш във сърцето ми отрова,
после бясно ме захапваш.
За миг забравям, че от ада си дошъл,
когато нежно ми говориш,
после пак отпиваш от кръвта ми.
По устните се стича кръв,
а аз още опитвам се да разбера,
какво се крие под маската,
на нощния ловец.
© Морела Морт Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Демонична, тъмна природа носим всички...
-
Харесва ми.
-
Мерси
-
На мен пък много ми хареса. И не съм съгласна с коментара, че римата е основното в поезията. Има стихове с много прецизно избрани рими, а не носят никакът смисъл и не вълнуват. Чувството, мелодиката и идеята значат много повече.Поздрави и шестица от мен.
-
Много натуралистично! Едва сега започваш, а визираш апокалипсис.
Бъди спокойна, той ще дойде и без да го мислиш! От мене усмивки! -
Имала си добра идея, но няма рима! А римата е основна при поезията.
-
Не е заради ''Здрач'' хаха
-
ей, този "Здрач"
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
шест