Вампир
По здрач излизаш ти,
оголваш острите си зъби,
бавно впиваш ги в плътта ми
и пиеш от кръвта ми.
По здрач излизаш ти,
звяр злокобен и проклет.
Вливаш във сърцето ми отрова,
после бясно ме захапваш.
За миг забравям, че от ада си дошъл,
когато нежно ми говориш,
после пак отпиваш от кръвта ми.
По устните се стича кръв,
а аз още опитвам се да разбера,
какво се крие под маската,
на нощния ловец.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Морела Морт Все права защищены
