По здрач излизаш ти,
оголваш острите си зъби,
бавно впиваш ги в плътта ми
и пиеш от кръвта ми.
По здрач излизаш ти,
звяр злокобен и проклет.
Вливаш във сърцето ми отрова,
после бясно ме захапваш.
За миг забравям, че от ада си дошъл,
когато нежно ми говориш,
после пак отпиваш от кръвта ми.
По устните се стича кръв,
а аз още опитвам се да разбера,
какво се крие под маската,
на нощния ловец.
© Морела Морт All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
