Nov 8, 2009, 10:56 PM
Вампир
По здрач излизаш ти,
оголваш острите си зъби,
бавно впиваш ги в плътта ми
и пиеш от кръвта ми.
По здрач излизаш ти,
звяр злокобен и проклет.
Вливаш във сърцето ми отрова,
после бясно ме захапваш.
За миг забравям, че от ада си дошъл,
когато нежно ми говориш,
после пак отпиваш от кръвта ми.
По устните се стича кръв,
а аз още опитвам се да разбера,
какво се крие под маската,
на нощния ловец.
© Морела Морт All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Демонична, тъмна природа носим всички...
-
Харесва ми.
-
Мерси
-
На мен пък много ми хареса. И не съм съгласна с коментара, че римата е основното в поезията. Има стихове с много прецизно избрани рими, а не носят никакът смисъл и не вълнуват. Чувството, мелодиката и идеята значат много повече.Поздрави и шестица от мен.
-
Много натуралистично! Едва сега започваш, а визираш апокалипсис.
Бъди спокойна, той ще дойде и без да го мислиш! От мене усмивки! -
Имала си добра идея, но няма рима! А римата е основна при поезията.
-
Не е заради ''Здрач'' хаха
-
ей, този "Здрач"
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
шест