Вампир
По здрач излизаш ти,
оголваш острите си зъби,
бавно впиваш ги в плътта ми
и пиеш от кръвта ми.
По здрач излизаш ти,
звяр злокобен и проклет.
Вливаш във сърцето ми отрова,
после бясно ме захапваш.
За миг забравям, че от ада си дошъл,
когато нежно ми говориш,
после пак отпиваш от кръвта ми.
По устните се стича кръв,
а аз още опитвам се да разбера,
какво се крие под маската,
на нощния ловец.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Морела Морт Всички права запазени
