2 dic 2017, 22:36

Вечерите тъжни 

  Poesía » Otra
339 1 6

Нощуват вечерите тихи, тъжни

в душите ни отрудени и морни.

И колко много те сега са длъжни

към нас да бъдат още отговорни.

 

Спокойствие в душите ни да носят

и радост от настъпващи сезони.

От дните милост НОЩНА да си просят,

а вятър нощем тръните да гони.

 

И мислите ни чисти да остават

по друмищата стръмни и несгодни.

Тегобите ни нощем да престават –

да се почувстват думите свободни.

 

Духът ни земен с облаци да спори

кога било е земното начало.

А мисълта ни пътя си да стори

в небето, от звездите натежало.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??